14 Януари 2018

ЖЕНАТА, КОЯТО ОБИЧАШЕ МЮСЛИТО


Препечатваме материал от Майко Мила - интервю със създателката на muslify:


Днес стигнахме до Галина Чернева. Майка на 2 деца, която буквално се е преобразила по време на майчинството – нещо, което се случва на много жени. След раждането на двете си деца, Галина зарязва обичайните си, добре платени занимания на заплата, и решава да се хвърли във водите на собствения бизнес, създавайки Muslify – био мюслите, които можете да намерите както в най-отбраните, хипстерски магазини за био-мио храни, така и в най-големите вериги, като Кауфланд и Фантастико.

В следващите редове ще видите как точно се оцелява с две деца, собствен бранд и се надяваме да се вдъхновите от този страхотен пример. Да заповяда Галина!!!

*******************************


Името или както се казваше навремето в чатовете asl, pls?

Казвам се Галина, щастливо омъжена и майка на 2 страхотни момчета на 6 и 4 години. Имаме и пети член на семейството, отново мъж – котаракът Михаил.


Разкажете надве-натри за заниманието си. Какво правите, какво ръководите, какво имате?

Ръководя основно гореспоменатите. Това ме прави корава, устойчва и способна да издържа свръхчовешко натоварване и неочаквани обрати. Встрани от това, от около година и половина интензивно се занимавам с това да предлагам най-страхотното и красиво био мюсли 2GO на света – muslify. Радвам се, че това се случи точно на мен.


Ако го беше направил някой друг (и особено някоя друга), щях да завиждам по изцяло неблагороден начин.

Идеята за продукта се роди преди около 4 години и съвпадна с раждането на малкото ми дете. Открай време с моя съпруг се канехме да създадем собствен бизнес, за да реализираме целия наличен потенциал, който носим (смее се). А той не е никак малко и не е справедливо само големите фирми, за които сме работили, да се възползват от него.

И тъй като все пак някой трябва да изхранва семейството (докато бизнесът стартира, развие се и стане печеливш), на мен се падна честта да бъда прима-предприемачката, а той зае второстепенната, поддържаща роля. Искахме да създадем нещо добро и качествено, нещо с добавена стойност, нещо различно – накратко нещо готино – и смятам, че се справихме.


А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.

И при мен е така. Завърших езиково училище, а след това и Стопанския фактултет на СУ. Но вместо да седя зад шефско бюро на луксозен удобен стол, да делегирам и използвам думи като leadership и strategic fit, се занимавам по цял ден с това да убеждавам търговците, че muslify е поезия и не бива да бъде позициониран до русенското варено.

Преди това ми начинание упражнявах „нормални“ работи в офис, като опитът ми е доста шарен: занимавала съм се с маркетинг в интернет букмейкър (там разбрах какво е asian handicap), минах през маркетирането на антивирусен софтуер (в междучасията се научих да асемблирам компютри и понаучих linux), работих в отдел „Бизнес развитие“ на международна верига (там пък се научих да шофирам и паркирам сравнително сносно), а после понатрупах и солиден опит в инвестиционна строителна компания.

Всички тези знания и умения са ми от полза сега, особено шофирането.


Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки и крещите на децата да се облекат?

Какво да ви кажа – сещате ли се за въртележките в увеселителните паркове, говоря за онези най-бързите? Ето такъв е денят ми.

Сутрин. Ех, сутрин.. безкраен празник за сетивата, всенародно веселие, панаир. Лично аз се приготвям за 2 минути и половина. Останалите безброй минути са посветени на подготовката на моите мъже. Не съм подозирала, че нуждите на един мъж рано сутрин са в пъти повече от нуждите на една жена. Но животът учи.

Часът е около 9, децата са на градина и училище, котката е нахранена, домът е пуст. Спирам за няколко минути и поемам глътка въздух. Разсъждавам върху това дали съм направила правилните житейски избори.

През деня. Работата ми през различните дни протича по различен и понякога – непредвиден начин. Не че не се справям с планирането, но има немалко фактори извън моя контрол. По-голямата част от времето си прекарвам в работилницата ни, където произвеждаме нашите мюсли-бижута и влагаме всичката си енергия. Запрятаме ръкави, пускаме си хубава музика, работим на високи обороти, влачим щайги и кашони, товарим и разтоварваме.

Има и такива дни, в които не влизам в работилницата, но това е защото съм по цял ден в колата. Снабдявам и извозвам стока, ходя по лекари с децата. Имам си и дни за социални контакти – срещам се с магазини, дистрибутори, доставчици, логистици, дизайнери, програмисти, инфлуенсъри, крайни клиенти. Общо взето, шарено ми е ежедневието и доста динамичо.

Всеки ден гледам да си отделям по 15 минути за визионерстване – стоя на едно място в пълен покой и се опитвам да измислям оригинални неща за бизнеса, такива, които все още никой друг никога и никъде не е се е сетил да измисли. Тия минутки не са ми от най-продуктивните, но опитите продължават.

Вечер. Прибирам се, гледам в точка известно време. Вечерите много приличат по вид на сутрините, но протичат в обратна последователност. Любимите ми моменти са тези, в които малките ми момчета се надпреварват кой първи да ми разкаже какво е правил днес, да ми покаже какво ново може или да ми подари рисунка, която е направил специално за мен. Тези моменти ме обезщетяват за всички минали и предстоящи сутрини и вечери.

Най-чаканото време от денонощието е нощта, жалко, че много бързо свършва. В няколкото минути преди да заспя си мисля, че няма да е зле някой ден да изляза лакирана и фризирана от вкъщи.


Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?

Предприемачеството е като създаването на модерно изкуство. Свободен си да бъдеш забавен, тъжен, скучен, весел, бърз, бавен, радикален, цветен или черно-бял. Можеш и просто да заемеш позата на гений, извисен над света на хората с твърдо работно време и гарантиран годишен отпуск. Вълнуващо е. Не че самата дейност по произвеждане на мюсли е вълнуваща. Вълнуващо е това, че съм се хвърлила в непознати за мен води. Правя нещо, което искам, което никога досега не съм правила.

Понякога се чувствам загубена и много уязвима, но по-често се чувствам вдъхновена и силна. Случват ми се неща, които преди не са ми се случвали, много често – неочаквани. Срещам се с интересни хора. И преди съм се срещала с такива, но сега са някакси по-интересни. Занимават се с интересни (за мен) неща, дават очевидни съвети, споделят своите трудности и направени грешки. Запленяват с ентусиазъм, вдъхновяват. Интересно е, различно е.

И последно, но не по-малко важно – имам на разположение прилични количества био храни на една ръка разстояние. Винаги, когато не съм успяла да приготвя нещо за вечеря, мога да просто да извадя една шепа кашу и фурми и да замажа положението. Все пак биото е най-доброто за подрастващите, а и за порасналите, нали?


Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива.

Има. И като заговорих за изкуство, доста малко хора разбират модерното такова… Но поне приятелите се опитват да проявят жив интерес към това, което правя, и старателно избягват да си говорят пред мен за това колко хубаво са прекарали последната си отпуска в Италия, знаейки, че за мен отпуската е далечен мираж.

Майка ми все още съжалява за хубавата работа в западна фирма (нали знаете – с езици и компютри), която трябваше да оставя, за да се отдам на пътешествието muslify.

Накратко и по същество: Безкраен работен ден. Непрестанно бързане. Работа в събота и неделя. Умора. Преумора. Несигурност. Липса на време за себе си. Недостатъчно време, прекарано с децата и семейството. И като капак на всичко това – все се намира някой да ти каже, че не харесва мюслито ти или че вече е минал на безглутенова диета. Лоши страни има, но хубавите са повече и по-важни. Все някой ден ще ми се падне да си почина.


Разкажете ни повече за това ваше мюсли!

Мюслито ни наистина е супер. Не искам да се хваля, но е така. Muslify e 100% био и почти 100% 2GO (в смисъл, че може да се яде и вкъщи). Именно с това решаваме една от дилемите на съвременния градски човек: воденето на здравословен живот в ситуация на постоянна липса на време за това. Muslify предлага съчетание на здравословното и функционалното, на slow food и fast food.

За момента предлагаме 4 мега яки вкуса: горските ни плодове, суровият кокос и големите цели ядки сломяват и най-силната съпротива, а за най-смелите имаме и бонбон от джинджифил, гарниран с тъмен шоколад. Ммм.. да продължавам ли??

За протокола отбелязвам, че използваните от нас продукти са основно сурови и непреработени (ядки, сушени плодове, пълнозърнести култури), и, разбира се, липсват подобрители, оцветители и консерванти. Доста поработихме върху опаковките – търсихме такива, които да са удобни, практични, да подлежат на рециклиране и не на последно място – да бъдат красиви.

Дизайнът се оказа нелека задача. Минахме през много етапи, връщахме се и започвахме отначало. Вярвам, че в крайна сметка постигнахме нещо наистина добро, което едновременно задоволява и окото, и стомаха.

И тъй като знаем, че човешкият вкус е нещо много специално, сложно и индивидуално, решихме да създадем Миксер за Мюсли на Muslify, през който всеки може да композира мюсли по свой вкус, като избере измежду много и разнообразни продукти, да изпрати поръчка, а ние да го смесим, да го опаковаме и да му го изпратим готово за хапване.

Шансът двама човека да направят един и същ мюсли микс е много по-малък от шанса да се спечели шестица от тотото. Това превръща личното творение на всеки в истинския смисъл на думата в уникално и неповторимо. Творци, хващайте четката и заповядайте в ателието за мюсли.


Галина, разкажете ни за мотивите да напуснете комфортната си работа на заплата, за да се опитате да направите нещо свое. Не е ли по-добре за една майка да има сигурна работа с установен доход?

По-добре е да има сигурна работа, разбира се. В днешно време обаче сигурните неща са все по-малко, та човек по-лесно стига до решението за несигурната работа.

Винаги съм искала и винаги съм си представяла, че правя нещо самостоятелно.

Още от дете ми се зароди това желание, много време съм прекарвала да мисля за едно или друго, влизала съм в различни роли. Е, доста вода изтече, докато се наканя да започна. Този може би е основният ми мотив – исках да опитам, да видя дали и аз мога да създам бизнес и да го развия. Защото създаването само по себе си е лесно, развитието е трудната част.

Другият ми сериозен мотив е личният пример. Отглеждам деца и като всеки уважаващ себе си родител, искам да им дам най-доброто. Вярвам, че това ми начинание ще окаже положително влияние върху децата ми, тяхното развитие и бъдещите им занимания. Най-малкото ще ги научи, че не е страшно да опитваш, дори и да сгрешиш. И че така човек се учи.

И последно – знам, че това ще бъде един сериозен житейски опит лично за мен. Дай Боже да успея (затова, всички вие, които четете, хуквайте към магазините или поне към интернета и купувайте, купувайте).


Знаем, че имаш две деца. Слушат ли те или беснеят, та се налага да се справяш с тях по трудния начин?

Кой е трудният начин? Че то лесен има ли?

По-послушни деца никога не сте виждали, тихи и кротки, гласчетата им не се чуват. Приемат родителски съвети и не се налага да повтарям повече от 62 пъти каквото и да било. Пускам една сълза, докато пиша това, и благодаря на Вселената, че ми ги изпрати.

Понякога малкият ми син, когато е несъгласен с някоя директива, ми отправя най-страшната заплаха: „Вече никога повече няма да ти подарявам цветя!“. Слава богу, бързо му минава и малко по-късно: „Мамо, подарявам ти цветя, за да бъдеш красива“. Ето така се справям. С много любов и от време на време – с малко истерия в гласа. Те са най-прекрасните деца и казвам това напълно отговорно. Не приемам възражения, най-малко от съседите!


Какви са предимствата на предприемаческата дейност, когато сте майка? Какво си позволявате, което една жена на заплата не би могла – повече време? По-малко стрес? Повече движение?

Не се налага да ходя за болничен, когато някое от децата се разболее; използвам детски труд когато не ми достига работна ръка; понякога си позволявам и една кратка дрямка в средата на работния ден.

Свобода и гъвкавост. Тези бих определила като ключови предимства. Сама планирам времето си и определям кога ще работя и кога ще почивам. И по колко. На практика се получава така, че работя повече, но резултатът от това е, че съм по-удовлетворена и в крайна сметка – по-щастлива, макар и уморена.

Движение. Да, определено правенето на собствен бизнес е подвижна работа. Извършвам много и различни по вид движения. Не казвам, че задължително са полезни за здравето.


Дайте няколко смислени и практически съвета на жени, които биха искали да започнат самостоятелен бизнес.

Имам само един и той е: просто започнете. Веднъж, след като се е родила идеята и желанието, започнете. Първо с мислене и планиране, а после и с конкретни действия. Особено помага, ако текущата работа, която имате, позволява да се осъвместяват двете дейности за известно време. Тук бих си позволила да цитирам един мой бивш колега, който от години вече има собствен бизнес: „Работата не бива да пречи на частното”.

Никой не е казал, че ще успеете. Но пък може и да сте сред онзи малък процент от стартъпите, които не се провалят. Казват, че от ключово значение е и способността да не се отказваш и да си способен да търсиш 101-вото решение след провала на първите 100. Това никак не е лесна работа, но след като толкова упорито се твърди от много успели хора, може би си заслужава да се вземе под внимание.


Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно. Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно?

Имам най-страхотния мъж на света, но по този въпрос имаме разногласия. Аз например мисля, че може още, докато той твърди, че е на предела на силите си.

Шегата настрана, той много ми помага и безусловно ме подкрепя, за което му благодаря. Без неговата опора, аз не бих се хвърлила надълбоко.

Защото работата, с която сме се заели (както се оказа) е много по-сложна и по-трудна, отколкото първоначално си мислехме. Е, би могъл да се включва малко повече в домашните дела и във възпитанието на децата. Но съвсем малко повече.


Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с предизвикателствата на собствения бизнес?

Любов, подкрепа, обща цел. Т.е. нищо по-различно от предпоставките за щастлив семеен живот. И (разбира се) някой, който да помага с гледането на децата отвреме навреме. Особено важно е това да се случва в моментите, в които издишам.


И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга?

Брад Пит. Ох, знам, че е много стандартно, но това е вторият най-готин мъж на света след мъжа ми (представям си как ще се надуе, като чете това). Любим певец нямам. Любим филм – също. Твърде ограничаващо е да се назове само един – това е като да готвиш по рецепта. Същото важи и за книгите, но имам една, която особено силно ме докосна – Ана Каренина (а също и Винету, още от детските години).


Вредни навици?

Нямам, светица съм. Добре де, имам. Давам много акъл и го правя редовно, но това е защото имам. Основните потърпевши са близките и приятелите, с непознатите или с обикновените познати съм по-обрана.


Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят?

Всъщност навсякъде. Намираме се в цялата мрежа био магазини, в много от магазините, които претендират, че продават стоки с по-високо качество, както и в големите вериги – Фантастико и Метро, а съвсем скоро и в Кауфланд. Все пак продуктът ни е 2GO, стараем се да може да се намери относително лесно.

Има ни и в интернет – уебстраницата ни е красива и пълна с интересна информация, имаме си и онлайн магазин.


Продуктите ни се продават и през e-bag.bg, farmhopping.bg, zoya.bg и други по-малки интернет магазини. Има ни още и в Лайка, Балев Био, Зоя, Гимел, Betahaus cafe, NaturaSi, Аbo market, Mагазин Деликатесен) Магазин Козяк, Зелен био, Спирала..)


Източник: maikomila.bg

остави коментар